Monday 17 December 2007

Ех...

Аз те попитах за какво мислиш,
а ти ми каза:
"Не зная.
Вятърът отвява мислите ми като калинки".

Тогава аз вдигнах ръка,
хванах една мисъл
и я затворих в шепата си като в кибритена
кутийка.
Долепих ухо и чух гласана затворената калинка:

"Не искам да си отиваш!"

Усмихни се.
Какво, че ще си отида.
На далечен път заминават жерави,
но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва слънцето,
но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри.
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят.


Недялко Йорданов

3 comments:

Unknown said...

Ти винаги ме караш да летя...Обичам те!!!

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.